СВАТБАТА НА ФИГАРО

или „Един луд ден“ – комична опера от В. А. Моцарт

либрето – Лоренцо да Понте – по едноименната пиеса на Пиер дьо Бомарше

Постановъчен екип:

Диригент – Георги Патриков
Режисьор – Петко Бонев
Сценография и костюми – Ася Стоименова
Хореография – Катя Богданова
Хормайстор – Яница Първанова
Концертмайстор – Мария Павлова
Корепетитори - Росица Тарапанова, Кристияна Абрашева
Помощник режисьор – Румяна Атанасова

3D maping – Лора Руневска – elektrik.me

С участието на: Бранимир Недков, Никола Иванов, Теодора Петрова, Миряна Калушкова, Боян Савов, Ли Яйкай,  Румяна Костова, Димитрина Кечеджиева, Мирела Ябанджиева, Криста Петкова, Ирина Доброволская, Мойра Янкова,  Ралица Василева, Ева Живковска, Йоана Кадийска ,  Пламен Кумпиков, Виктор Кръстанов, Драгомир Шопов, Стоян Буюклиев, Цинг Фанг Хъ, Уанг Джунран, Йована Ковачевич, Димитрия Колева, Никола Попов, Стефан Стоев, Марияна Стефанова, Цветомира Пенчева, Георги Гърланов, Уанг Джунран.

Оркестър, хор и балет на МДТ ”Константин Кисимов”

Либретото, базирано на комедията на френския драматург Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше е фантастичен фарс, остроумна сатира, занимаваща се с експлозивни социални теми, забранена от Луи XVI, както и по-късно от Йосиф II, новият император на Свещената Римска империя. И все пак цензурата не забранява адаптацията на пиесата като либрето и следователно Моцарт и Лоренцо да Понте я използват за опера. 
 Пиесата обръща героя на Граф Алмавива от романтичния герой в „ Севилския бръснар“ до безскрупулен злодей и като цяло е критична към аристократичната корупция, която контрастира с добродетелта на по-ниската класа. Моцарт и Лоренцо да Понте прикриват революционната експлозивна сила на сюжета, но в замяна навлизат още по-дълбоко в душите на героите и придават на отношенията между половете значимост, която далеч надхвърля оригинала. 
 Постановка е класическа, с непрестанно сценично действие, картина в картина, като се пресичат две основни сюжетни линии: опитът на граф Алмавива да направи Сузана, годеницата на своя камериер – Фигаро, своя любовница и опитът на графиня Розина да си върне любовта на неверния си съпруг…
 „Някога младата и романтична двойка, Розина и граф Алмавива, сега се установяват в имението си близо до Севиля, но бракът им е в разклатено състояние. Граф Алмавива се е превърнал в агресивен, манипулативен женкар, а Розина, сега графиня, е станала отчаяна и разстроена от състоянието на връзката им. Сега Фигаро е нает като личен иконом на граф Алмавива, но графът активно преследва годеницата на Фигаро – Сузана. Графът продължава да отлага сватбата им, намирайки начини да отложи брака им, дори в деня на планираната им сватба. Фигаро, Сузана и графинята създават план за разобличаване на графа и неговите женкарски маниери, надявайки се да го засрамят, за да се промени. Графът обаче продължава да се опитва да разбие брака, опитвайки се да накара Фигаро да се ожени за по-възрастна жена в двора Марчелина, която се оказва неговата майка…Фигаро, Сузана и графинята успяват в заговора си и графът иска прошка от жена си…“