„Танцът Делхи“ – Смехът на освобождението

от Иван Вирипаев

превод - Галин Стоев
режисьор – Любослав Неделчев
сценография и костюми – Николина Минчева
композитор – Давид Кокончев
снимки от репетиции - Тихомир Христов

участват: Екатерина Стоянова, Йоана Кирчева, Камелия Хатиб, Надя Дердерян, Нина Горановски, Михаил Лудин

Танцът Делхи (2010) е театрален текст от седем части, в които едни и същи хора се срещат на едно и също място – стая за посетители в болница. Това са седем истории за свидетелите на един танц, роден от болката на света. Танц, който не трябва да се гледа, а да се слуша.

Във всяка от тези истории някой губи свой близък, но за собствена изненада не изпитва нищо. След всяко движение, след всяко действие, разбираме: болката не съществува. Тя е отражение, игра на ума, сенки на облаци върху вода. Смъртта не разрушава, защото, както казва Сократ, тя е сън без сънища. Това, което остава, е единствената реалност: любовта – не като чувство, а като същност, като пулс на вселената.

Всеки герой изследва идентичността си – не като нещо устойчиво, а като илюзия, разпадаща се маска, която никога не достига същността. Ролите се сменят, репликите се повтарят, но остават празни – докато не докоснат любовта.

Танцът Делхи е голям разказ за любовта, смъртта и трансформацията. История-пъзел, „прочетена“ от седем различни ъгъла.

Но този танц не е трагедия – той е екзистенциална комедия, в която парадоксите на времето се огъват до абсурд. Смехът не идва въпреки болката, а заради нейното разтваряне.Когато осъзнаеш, че няма за какво да се надяваш, че нищо не трябва да се случи по определен начин, тогава най-сетне можеш да се смееш истински. И в този смях, в тази игра, в този танц, ти си свободен.

Това е честният театър – не патетично тържество на страданието, а освобождение през смеха. Театър, в който няма фалшиви сълзи и тежки жестове, а само диалог, който се превръща в движение, движение, което се превръща в танц.

Иван Вирипаев, роден през 1974 г. в Иркутск и понастоящем живеещ в Полша, е един от петимата най-поставяни съвременни драматурзи в Европа. Създател на Teatr.doc, той е сред водещите фигури на новата експериментална вълна в руската драматургия. За него театърът няма нужда от фалшив патос, а от честен разговор.

„Вървим към нов тип комуникация“ – казва Вирипаев. „Бих я нарекъл комуникация между енергии и съзнания. Зрителят идва в театъра, защото има нужда от диалог, от жива обратна връзка…“

И когато разберем това, когато спрем да се страхуваме, да очакваме, да се вкопчваме, тогава можем да се смеем – защото сме свободни.