Основаването на театралната дейност в град Плевен е част от голямата история на неуморния възрожденски дух на плевенчани

„Само този, който обича театъра, който е узнал неговото значение и предназначение, и който му е служил предано и от любов. Само той знае колко много труд, жертви, несгоди, неприятности, усилия и често също – гонение и непризнателност струват томува, който се е обрекъл да слугува на благородната, възвишена и възпитателна цел на театъра.“ – Александър Гюров, основател на Плевенския театър.

Плевенският театър е един от най-старите професионални театри в България. Започнал е още през Възраждането в стаите на Светиниколаевското училище, където:
на 31.12.1869 г. ученическа любителска трупа изнася първото театрално представление „Многострадалната Геновева“. Представено е от учениците на българския възрожденец, общественик и учител Нестор Марков. 

„Не мога ви слъга откога датира театрото на любители в града ни. Но пак почвам от това, което съм слушал в детинство - за първото представление на „Многострадална Геновева" от любители. Помня с какъв възторг разправяше за това майка ми, посетила го тогава като млада булка. Участие, покрай други, в главните роли взели младежите Ячо Бръшлянов и Митко Грънчаров - по-късно видни общественици. И понеже било невъзможно по онова време участието на жена, ролята на Геновева взел Митко Грънчаров. Сцената била в най-широката от стаите на основното училище, на чието място е сега втора прогимназия. Че като се разсополивило мало и голямо-плачат, та се късат за съдбата на Геновева. „Бре, синко, стига си я мъчил, не видиш ли я в гората, бре?" - протестирали бабичките и нареждали клетви. Горките бабички - отде да знаят, че такава една развръзка ще лиши драмата от съдържание и интерес?" – из книгата „Сенки от стария Плевен" от Георги П. Домусчиев

Още в същата 1869 г. Нестор Марков свикал „по-събудените и любородни плевенски граждани“, за да ги убеди в ползата от читалище и театрална дейност в града. Явили се около стотина граждани, които събират 3 000 гроша и така поставят началото на читалищното, възродително и културно дело на града „при общ ентусиазъм“. Още през 1894 г. започва да се строи сградата на читалище „Съгласие“, а през 1897 г. се поставят заглавия като „Иванку“, „Мария Тюдор“, „Отечество“ от Сарду, „Разбойници“, „Доходно място“, „Ревизор“.

Александър Гюров, знаменитият основател на професионалния Плевенски театър, описва това време на начало на българския театър като апостолско и скитническо – пътува се от град на град, от село на село с каруци по пътищата. 

„Така се пътуваше, така събирахме публиката в училища, читалищни салони. Така се пробиваше мракът в душите на още невежата публика – така се трасираше каменистия път на театрите, така актьорите вършеха своето просветно дело сред народа.“

1915 г.

Но пак черни облаци са надвиснали над България – отново международната атмосфера е наелектризирана. Някакъв кошмар тревожи народа. „Съюзници разбойници“ се пее и свири по заведения, пее се из улиците. Българският народ е измамен и ограбен от своите съюзници, той е ограбен, ранен е балканският лъв в сърцето. Нова мобилизация, нова война. Аз отново съм мобилизиран в IV Плевенски полк, но този път не за година, не за две, а цели три години.“ – описва Александър Гюров.
Следва и краят на Първата световна война и тежките последствия от нея за България. Изумителен е устремът на плевенските културни дейци, които напук на времето, чрез дейността си поставят новите културни начала и хоризонти на България.

1918 г. – основаване на Плевенския градски театър

„У мен заседна идеята да създам в родния ми град театър“ –  пише основателят на плевенския театър Александър Гюров в автобиографичните си бележки „На превала“[1]. И така, през 1918 г. Александър Гюров лично пише и разпраща писма до гражданите на града, следва и първото Гражданско събрание, на което се събират 23 000 лева. На 22 декември 1918 г. чрез Устав, приет от гражданското събрание, се конституира и създаването на Плевенски театър, а Александър Гюров е избран за режисьор на Плевенски градски театър. За главен режисьор канят от София Владимир Николов. 

„Така се почна едно дело – почти без средства, но с голям ентусиазъм, с висок дух и подем, с голяма обществена подкрепа..“

На 6 февруари 1919 г. е първата премиерата на „Кин“ от Александър Дюма и с нея се поставя началото на сценичната дейност на професионалния Плевенски градски театър в салона на читалище „Съгласие“. В края на сезона започват да пътуват в Ловеч, Габрово, Велико Търново, Дряново, Севлиево, турнето минава с огромен успех – морален и материален.

Днес, 22 декември 2024 година, 106 години от създаването на професионалния Плевенски градски театър, нека не забравяме духа и вярата, с които се поставя началото:

„В далечните, твърде далечните тъмнини на българското робство под турското иго, когато ятагана на еничарина и кърджалията се багреха с кръвта на българина, „театрото“ на Кочо Честименски, на Пишурката, Доброплодни, Войников и други славни български синове вършеше своята работа в килии, училища и читалища, чрез чуловете и чергите то освещаваше с газеничето оная свещена сцена, дето се лееше и звучеше словото, пробуденото слово на българина патриот... Чрез театрото, което беше предтеча, се възвестяваше изгряващата зора на българското освобождение.“ – Ал. Гюров.

снимка - преди пожара на Театъра на 23 април 1925 г.

 
[1] „На превала“ – автобиографични бележки на Александър Гюров, основател на плевенския театър. Издадени от ДКТ „Иван Радоев“ по повод 100-годишния юбилеен сезон на театъра, редактор – Елена Ангелов, в партньорство с РИМ – Плевен и Държавен архив - Плевен