ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР

 

 


 

„

По Жан Ануи

Театрална импровизация

 

Превод: Христо Мицков и Александър Морфов

 

Режисьор: Александър Морфов

 

Сценография: Семьон Пастух, Тита Димова-Вантек

 

Пластика: Андреа Гаврилиу (Румъния)

 

Звук и асистент режисьор : Душанка Белада(Черна гора)

 

Асистенти: Денис Симеонов и Рени Врангова

 

Дизайнер: Николай Димитров -NAD

 

Асистент сценография и костюми: Габриела Дукова

 

Музиканти: Борислав Ковачев и Александър Колев

 

Действащи лица и изпълнители:

 

Антигона:: Милена Ерменкова

 

Креон: Деян Донков

 

Исмена: Надя Керанова

 

Хемон: Александър Кънев

 

Йокаста: Нина Илиев - Петкова/ Ива Николова

 

Евридика: Ива Николова/Нина Илиева-Петкова

 

Първи секретар на Креон: Адриан Филипов/Михаил Михайлов

 

Корифей на хора:: Ованес Торосян

 

Полиник: Асен Данков

 

Етеокъл: Васил Витанов

 

Едип Цар: Сергей Константинов

 

Стражари:: Антъни Пенев, Васил Витанов, Валентин Василев

 

Помощник на секретаря: Иван Александър - Дойчев

 

Момичетата в двореца на Креон: Бориса Сарафова, Диана Ханджиева, Елица Анева, Йоана Кирчева, Маргарита Костова, Мария Йорданова, Марияна Петрова

 

Хор на гражданите в Тива: Адриан Филипов, Михаил Михайлов, Васил Витанов, Антъни Пенев, Асен Данков, Валентин Василев, Диана Ханджиева, Елица Анева, Иван-Александър Дойчев, Йоана Кирчева, Маргарита Костова, Мария Йорданова, Мариян Стефанов, Марияна Петрова, Бориса Сарафова, Сергей Константинов, Цветелина Илиева, Йоанна Торосян

 

Корифей на оркестъра: Ованес Торосян

 

Делфийският оракул: Йоана Кирчева Използвани са идеи и фрагменти от текстове на Софокъл, Рой Хен и Александър Морфов.

 

 

 

 

«Антигона» на Жан Ануи се върна в европейския репертоар, върна се и в България с дългоочакваната премиера на Александър Морфов, театралното събитие на Плевенския театър. След седемгодишно отсъствие от българска сцена Морфов постави ярко театрален, ансамблов спектакъл, в който се открояват изпълненията на Деян Донков, Милена Ерменкова, Надя Керанова, Александър Кънев и Ованес Торосян. Цялата трупа работи като единен организъм, за да разкрие механизмите на трагедията, валидни от Античността до наши дни.

Антигона на Милена Ерменкова завладява със силата на духа, със заложения в нея морален камертон. Тя е такава, каквато е и нищо не може да я отклони от предначертания път. Не може да не се погребват мъртвите, не може да не се зачитат близките и да се отменя постигнатото във вековете. Действието се развива сред голяма библиотека (сценографията е на Семьон Пастух и Тита Димова-Вантек) и само на Антигона е дадено правото да се възкачи на върха й, защото тя и поетични натури като нея познават действената сила на думите и са способни на дела в мигове на политически и социални изпитания.

Архетипната история е построена от режисьора и талантливия екип като остро съвременно представление, в което старите митове се четат по пораждащ трагическо напрежение начин. Човечеството не е годно да се учи в хода на историята, то се лута в лабиринта на заблудите си, блъска се в стените на безкрайната си жестокост и безмилостно унищожава най-добрите. Креон на Деян Донков е забавляващ се тиранин, готов да отиде до крайност, за да запази властта си. За него няма никакво значение кой е виновен и кой не, той не се интересува от морални дилеми -- важно е да не се излиза от играта, в която да си на върха. Звучи познато, нали?