Отвори всички | Затвори всички
СЪОБЩЕНИЕ
Поради обективни и независещи от организаторите причини, се наложи промяна в програмата на Международния фестивал за куклено изкуство за всички възрасти "Шарено петле".
На 5 юли от 19 ч., вместо обявения
спектакъл "Майстора и Маргарита" ще
бъде показана постановката на
старозагорския куклен театър "Банкови кризи и наказания" с
режисьор Теди Москов (награда за
режисура и главна мъжка роля на
завършилия неотдавна комедиен
фестивал "Тодор Колев" - Шумен).
Получените пропуски важат без заверка, а нови могат да бъдат взети от касата на театъра.
Връщане на суми от закупени и несъстояли се представления за месец юни 2024 г. в срок до 09.07.2024 г.
Справки и резервации на: 064 834376 в същия часови диапазон
Връщане на суми от закупени и несъстояли се представления за месец юни 2024 г. в срок до 09.07.2024 г.
СЪОБЩЕНИЕ
Справки на: 064 834376
ПРОЕКТ
ФЕСТИВАЛ
От 28 юни до 3 юли 2024г. ДКТ “Иван Радоев”, гр.Плевен, ще представи пилотното издание на Международния театрален фестивал „Школа“
Идеята на фестивала е да запознае зрителите на града със съвременните театрални форми и
едновременно с това, да даде възможност на млади български артисти да надградят знанията
си, добивайки нови умения.
Това ще бъде образователен театрален форум с международен статут, в който ще могат да се
срещнат различни професионалисти.
Специалната образователна програма от една страна ще запознава публиката с актуалните
тенденции в различните сценични изкуства, а от друга, ще даде възможност на млади артисти
да повишат практическите си умения от срещите и уроците на известни в цял свят
професионалисти в областта на театралното изкуство.
Участниците във фестивала ще имат възможност да видят някои от най-интересните театрални
спектакли, да участват в майсторски класове на значими фигури от световната култура, като
Ингеборга Дапкунайте, Иван Естегнеев, Дата Тавадзе, Юрий Бутусов, Саймън Стоук.
Българските представители в тази палитра от театрални педагози ще бъдат актьорът от
Народен театър „Иван Вазов“ Юлиян Вергов и д-р Десислава Стойчева, преподавател по Арт
мениджмънт в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"
В рамките на фестивала зрителите ще могат да видят спектаклите:
„Анна - непоправимата“, реж. Надя Панчева
„Тартюф“, ДКТ „Иван Радоев“- Плевен, реж. Крис Шарков
„Вилнюс, ул. Калинауско 6-2“, авторски спектакъл на Ингеборга Дапкунайте
„Неведение“, Народен Театър „Иван Вазов“, моноспектакъл на Албена Ставрева
„Госпожица Юлия“, ДКТ „Иван Радоев“- Плевен, реж. Теодора Лилян
„Чайка“, Belova- Iacobelli Company, Белгия
ПРЕМИЕРА НА "КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ"
Детската театрална студиа при ДКТ „Иван Радоев“ посвещава премиерите си на „Криворазбраната цивилизация“ на празника на българската писменост
На 20, 21, 22 май, в три поредни вечери, можете да гледате „Криворазбраната цивилизация“, в която участват три различни детски състави на студиото, между 6 и 14 годишни деца и юноши.
„Посвещаваме тези премиери на 24 май, деня на българската азбука, просвета и култура,
и светите братя Кирил и Методий, защото „Криворазбраната цивилизация“ от Добри
Войников, написана през 1871 г., разказва по комичен и поучителен начин за сблъсъка на
традиционната българска култура с „вънкашната“ такава, и склонността ни да се
прекланяме пред чуждото, отричайки родното. Нима тази тема не е актуална и днес?
Нашите спектакли обвързваме и с посланието на Паисий Хилендарски в „История
славянобългарска“ – да не забравяме произхода си, рода си, езика си, откъде сме тръгнали
и да не се подаваме на чужди влияния.
И днес звучат все по-актуално думите на Паисий Хилендарски: „О неразумни и юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?... Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!“
Днес „Криворазбраната цивилизация“ и „История славянобългарска“ отново ни
припомнят да не се водим по чужди езици и култури. Изборът на тази пиеса, представена
от любителите актьори към Плевенската детска студиа при ДКТ „Иван Радоев“, не е
случаен. Като нейни ръководители имаме за цел, освен да възпитаме децата в художествен
и сценичен усет и родолюбие, да обогатим и техните езикови умения, като сме си
позволили да не осъвременяваме езика на текста, а да оставим написаното от Добри
Войников такова, каквото е – архаично, симпатично и много богато като език и звучене.
Спектакълът е много забавен, защото през смеха и сатирата можем да си кажем истински
важни неща за днешния ден! Нека не забравяме, че ние сме един велик народ!“, споделя
режисьорът и преподавател в Детската студиа, актрисата от Плевенския театър Ива
Николова.
Повече от 20 години художествен ръководител на студиата е актьорът от плевенския
театър Адриан Филипов. През годините са поставяни заглавия като: „Патиланско царство”
по Ран Босилек; „Сън в лятна нощ” по У. Шекспир; „Шекспиримент” по „Крал Лир” и
„Макбет” от У. Шекспир; „Снежанка и седемте джуджета” от Ами Тола; „Криворазбраната
цивилизация” от Д. Войников; „12 нощ” по У. Шекспир; „Снежната кралица” по Е. Шварц;
„Меко казано” от В. Петров; „В дъжд и вятър пак на театър” от Н. Йорданов; „Грозното
патенце”; „Уестсайдска история” по Артър Лоурънс; „Спящата красавица”; „Ревизор” по
Н. В. Гогол и други.
Детската студиа към ДКТ „Иван Радоев“ възпита и създаде много бъдещи професионални
актьори, като днес, доказвайки приемствеността между студиата и професионалния театър, част от художествения състав на театъра са Марияна Петрова, Мариела Богданова
и Иван Жунтовски, всички те били част от Детската студиа.
Други нейни възпитаници са
актьорът Христо Стефанов, завършил НАТФИЗ в класа на Ивайло Христов, актьорите
Павел Кинчев и Ивана Бобойчева, режисьорката Детелина Станева, както и Маргарита
Мачева – директор на Благоевградския театър.
Плевенската детска студиа води началото си още от далечната 1959 г., създадена от
актьора Иван Терзиев, който по-късно става известен кинорежисьор, споделя специално за
нас известният театровед и дългогодишен драматург на Русенския театър Крум Гергицов,
родом от гр. Плевен и също част от някогашната Детска студиа. „Знаменателно събитие в
живота на студиата е, че спектакълът „Огненият меч“ бива заснет и представен на екрана
на БНТ на 14 юли 1964 г., като излъчването му става „на живо“ на сцената на ВИТИЗ „Кр.
Сарафов“, което се превръща в незабравимо преживяване за студийците.“
Крум Гергицов припомня, че Плевенската детска театрална студиа е създала известни творци като драматургът Маргарит Минков, актьорът Юри Ангелов, куклената актриса Емилия Маленова, Силвен Панков – дългогодишен асистент-режисьор към Българска кинематография.
КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Текстът подготви Гергана Пирозова,
драматург на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ - Плевен
ПРЕМИЕРА
15 и 16 май – сцена “Ал. Гюров”, 19.00 ч.
по едноименния роман Р. Л. Стивънсън.
ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА
„Островът на съкровищата“ е най-вълнуващият, най-пиратският, най-бурният и морски семеен спектакъл за деца и възрастни, осъществен от режисьора Денис Симеонов, сценограф - Ясмин Манделли, композитор - Милен Апостолов, текст на песните – Момчил Коритаров, и още седемнадесет актьори, които ще ни пренесат директно в XVIII в. - Златният век на пиратите.
И както подобава на всяко пиратско приключение, в центъра на събитията е една мистериозна карта, случайно попаднала в ръцете на младо момче, която повлича богати и бедни, пирати и благородници, алчни и идеалисти, папагал и еднокрак главатар дори, готови на всичко, за да намерят Карибския остров и пиратското съкровище.
В нашия разлюлян от песни и морски бури кораб ще качим и легендарните жени пирати – Ан Бони и Мери Рийд, сражаващи се за своя дял от плячката. В тази неравна борба е въвлечен и малкият Джим Хокинс, решен да възмъжее и докаже, че смелостта и честта са най-верните другари.
За да сте пират са Ви нужни:
• огромен кораб с много оръдия и платна
• черен флаг с череп и кръстосани кости
•триъгълна шапка или превръзка за глава
• екстравагантно облекло
• ботуши с тока
• обеци-халки
• загоряла кожа и много белези
• къса сабя, ками и пистолети с кремък
• дървен крак или кука вместо ръка
• купчина съкровище
• карта, която води до съкровището, отбелязано с червено кръстче
• папагал
В ролята на Джим Хокинс – Милена Ерменкова (Торосян)
Участват:
Адриан Филипов, Валентин Василев, Васил Витанов, Генади Николов, Диана Ханджиева, Елица Анева, Ива Николова, Иван Жунтовски, Иван-Александър Дойчев, Мариан Дулчев, Мариела Богданова, Мариета Калъпова, Мариян Стефанов, Марияна Петрова, Николай Стойчев, Сергей Константинов
АЛБУМ със скици на костюми от „Островът на съкровищата“ от Ясмин Манедлли
IN MEMORIAM
ОТИДЕ СИ ХУДОЖНИКЪТ И СЦЕНОГРАФЪТ АЛЕКСАНДРИНА ИГНАТОВА
Александрина Георгиева Игнатова е театрален сценограф, работила в редица театри в цялата страна.
Родена е в Плевен през 1949 г. Завършва средно музикално училище „Панайот Пипков“ в Плевен, специалност „Виолончело“ (1964 – 1968). През 1976 г. се дипломира в столичната Национална художествена академия, специалност „Сценография“ при професор Асен Стойчев.
В работата си в областта на сценичното изкуство освен като проектант и оформител на сценичната подредба нерядко е и автор на облика на костюмите, с които са облечени актьорите. Има реализирани над 200 сценографски проекта.
Работи в редица театри в страната:
Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни“ – Силистра, Драматичен театър Ловеч, Драматичен театър Разград, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Драматичен театър „Невена Коканова“.
За творчеството й Иван Газдов казва: „Нейните творби ни освежават, действат като малки порции щастие… тези работи могат да бъдат видени само от блесналия поглед на човек, който се очарова от трева, от листо, от перо на птица, който е верен приятел и притежава най-скъпоценното и безвъзвратно загубено качество – простодушието… Саша не иска да повдига маски, да е многозначителна, а иска да се очароваме заедно. Това е голяма привилегия: да държиш своите зрители за ръка и да споделяш с тях добротата си.”
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА Й!
ПЛЕВЕНСКИЯТ ТЕАТЪР Е ПАРТНЬОР В КОНЦЕПЦИЯТА ЗА МОДЕРНИЗИРАНЕ НА КУЛТУРНАТА ИНФРАСТРУКТУРА В СТРАНАТА
Концепцията за подпомагане на сценичните изкуства с използване на инструмента за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) по Програма "Развитие на регионите" премина успешно проверката за административно съответствие и допустимост. Водещ кандидат е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", а плевенският Драматично-куклен театър "Иван Радоев" е част от консорциума партньори.
Основната идея на инвестициите в културната и образователната инфраструктура в девет театрални комплекса в шестте планови региона в страната е да се интегрират различните културни обекти в една обща цел за създаване на качествени културни центрове. За осъществуването на всички дейности от концепцията са необходими, според партньорите общо 7 812 850 лв. безвъзмездна финансова помощ от Програмата "Развитие на регионите". Малко над 3,4 млн. лв от безвъзмездните средства ще се инвестират в обновяване на сценичната механизация и техника в театъра в Плевен и за обучение и използване на доставеното оборудване. Предвидено е собствено финансиране в размер на 218 400 лв (6%), с което общата стойност на инвестициите в Плевен възлиза на 3 640 000 лв.
Освен новото оборудване за учебните звена в НАТФИЗ, за театър "Българска армия", за Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" и за театрите в Пловдив, Плевен, Велико Търново, Ловеч, Търговище и Казанлък, концепцията предвижда създаването на ключов регистър на метериално-техническата база на сценичните обекти в България. Отговорният партньор за изпълнението на тази дейност е Министерството на културата, а размерът на инвестицията е 550 хиляди лв.
Ще се разработи методология за национално картографиране на материално-техническата база на театри, музикални театри, опери, оперети, кина със сцени и читалища, след което проучването ще обхване всички обещти, независимо от формата на собственост. За целта е платирано провеждането на лични интервюта и фокус-групи. Ключовият регистър на сценичните обекти в България ще включва информация за имотите и собствеността, регистър за сценичното и озвучителното оборудване, на музикалните инструменти и на техническия персонал. Събраната информация ще бъде анализирана, за да се изведат предложения за подобрения. Ще се разработи здание за създаване на софтуер, който да обработва информация в регистъра.
Всяко заинтересовано лице или страна, може:
-да се запознае подробно с планираните дейности на https://www.eufunds.bg/bg/node/15079,
-да направи препоръки или възражения, които да изпрати на електронната поща на ОИЦ - Плевен oic_pleven@abv.bg (не по-късно от три дни след общественото
обсъждане),
- да подкрепи или възрази срещу концепцията, попълвайки анкета онлайн на https://forms.gle/NWSxL4TFxzMxy1JB9, и
- да се включи в събитието за обществено обсъждане на 21 март 2024 от 11 ч. в Камерната зала на ДКТ „Иван Радоев“.
До 26 март включително ще са отворени анкетите и за другите три концепции за интегрирани териториални инвестиции с проекти в област Плевен:
За „Стратегия „Единно здраве“ за Северозападен регион“ с водещ кандидат МУ – Плевен на https://forms.gle/DzJ5AfPoksa9gH1f6;
За „Концепция за интегрирано развитие на територията на общините Долна Митрополия, Долни Дъбник и Гулянци – партньорство за развитие на местния
потенциал“ с водещ кандидат Община Долна Митрополия на https://forms.gle/q8JL6G7nsd5Ung8s6;
За „Развитие на дуалната система за обучение в ПГМЕТ – Плевен“ на https://forms.gle/7e78Rvad2PRk6N7fA.
За повече информация:
Николета Минчева
Експерт „Комуникация и информация“
Областен информационен център – Плевен
ул. „Дойран“ № 81А
тел. 064/800 614
e-mail: oic_pleven@abv.bg
СЪБИТИЕ
На 30 март от 19 ч. Плевенският театър ще отбележи 97 години от рождението на големия български поет и драматург Иван Радоев с поетичния пърформанс „Един бял лист“, създаден по идея на внука на поета - Калоян Радоев и на режисьора Йордан Славейков. В едночасовото театрално-поетично събитие, по стихове на Иван Радоев, ще участват Иван Радоев – син, актьорът на Плевенския театър Антъни Пенев, както и актьорите Димитър Николов, Йордан Върбанов и Пламен Петков. Специален гост на събитието е съпругата на поета Весела Радоева.
„Един бял лист“ не е рецитал, не е традиционен спектакъл, нито типичен пърформанс, споделят създателите му, а възможност за среща с емблематичната лирика и социална поезия на Иван Радоев. Свободното движение и общуване на актьорите с публиката превръщат пърформанса в своеобразен поетичен диалог. Актьорите и създателите на „Един бял лист“ са водени от идеята, че мястото на поезията на Иван Радоев е сред хората такава каквато е – без маски, без грим, оголена и мощна.
Диалогът между специално подбраните стихотворения на поета изграждат невидима конструкция, която отразява и изследва живота и трансформациите на мъжа, бащата, поета и човека Иван Радоев, неговото отношение към любовта, обществото и към критиците, които са го забранявали.
Заглавието на поетичния пърформанс е по едноименната стихосбирка на Иван Радоев „Един бял лист“ от 1975 г., издадена след 15 годишното му принудително поетично мълчание. „Днес не се говори много за него, казва Калоян Радоев, и това много напомня на онези години. А нашето желание е все по-често да се чува името му.“
„Аз избягвам да плача, защото общо взето съм малко скептик. Приличам малко на българския народ в това отношение. Не искам да се предавам, не искам да плача“ казва за себе си Иван Радоев, завинаги променил българската поезия и театър. Роден през 1927 г. в гр. Пордим, завършва Първа мъжка гимназия в гр. Плевен и участва в строежа на Хаинбоаз по време бригадирското движение. Иван Радоев е първият автор на любовен цикъл, издаден след 1944 г., за което е обявен за упадъчен и буржоазен, превърнал се в любимец на народа и вечен трън в очите на критиката, носител на извънредната награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж, Иван Радоев остава в паметта ни като един от най-благородните, нежни, незлобливи и едновременно с това критични поети и драматурзи на България.
„Неговият кротък, тих и леко напевен глас, мекият му, бих казал даже нежен начин на общуване криеше всъщност нажеженото до бяло, безмилостно острие на свободната му мисъл - изключително образна, богата на парадокси, непредвидима и пронизваща“, пише режисьорът Младен Киселов за него.
И нека не забравяме думите на Иван Радоев:
„Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е страх, нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам, че това съм аз.“
Преди 30 години на 10 юли на 67 години почива бележитият поет и драматург Иван Радоев. От 1997 г. Плевенският театър носи неговото име и на всеки две години се провежда Национален конкурс за драматургия на името на Иван Радоев.
Гергана ПИРОЗОВА - драматург на ДКТ "Иван Радоев"
"Иван Радоев"
УНИКАЛНА СРЕЩА МЕЖДУ ТЕАТЪРА И ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО В СОФИЙСКА ГРАДСКА
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
Плевенският театър кани на 24 януари в Софийска градска художествена галерия на театралната
импресия „4+1“ от Димитър Кабаков, посветена на художника Янаки Манасиев. Това събитие е
единствената възможност на публиката да се срещне и преживее едновременно театралната
импресия „4+1“, посветена на Янаки Манасиев и произведенията на големия български художник.
Нима има по-вярно художествено пространство за театралната импресия „4+1“ на Плевенския
театър, посветена Янаки Манасиев, от творбите на самия художник, които са изложени в рамките
на най-мащабната изложба по повод 90 години от рождението на художника „Янаки Манасиев.
Самотен и встрани“. Експозицията на СГХГ с над 70 живописни творби и 20 графики на Янаки
Манасиев ще се превърнат в най-естествения и живописен декор за театралната импресия „4+1“,
в която четири жени, музи на Художника, се събират да почетат паметта и творчеството му.
Големият български художник Янаки Манасиев (1932 – 1978) е един от най-добрите и
недооценени творци от миналия век. Наричан "българския Пикасо и Матис";, той оставя след себе
си вдъхновяващи изображения, като основна тема на творчеството му е жената.
„4+1“ е драматургичен лиричен текст, написан от Димитър Кабаков, вдъхновен от творчеството на
Янаки Манасиев. Режисьор на спектакъла е Надя Панчева. В ролите на четирите музи на
художника Янаки Манасиев участват - Ирена Ненчева, Дориана Гълъбова, Маргарита Костова,
Мариета Калъпова. В ролята на Художника е Сергей Константинов.
В тази необичайна театрална композиция „4+1“ от Димитър Кабаков, между документалистика,
изобразително изкуство, поезия и художествена измислица, се разгръщат съдбите на четирите
жени – модели на Художника, разказващи за срещите си с твореца и неговото изкуство, които
преобръщат представите им за смисъла на човешкия живот, битието на твореца и картината като
отрязък от вечността. Чрез техните различни гледни точки и житейски опит се разкрива съдбата на
художника Янаки Манасиев, поетично втъкан в пиесата чрез образа на Художника.Театралната импресия „4 + 1“ на Плевенския театър, още с премиерата си ноември месец в
Галерия „Арт Център - Плевен“, постави началото на най-новата си инициатива „ТЕАТЪР В
ГАЛЕРИЯ“, един вълнуващ и неочакван диалог между театъра и изобразителното изкуство.
„Идеята за създаването на спектакъла дойде от страна на Художествена галерия "Илия Бешков"
през май месец 2023 г., където се състоя пърфоманс, посветен на творчеството и живота на
художника Янаки Манасиев, споделя Димитър Кабаков, автор на пиесата. Реакцията на публиката
ни даде кураж, да продължим и да създадем цялостно представление. На пърформанса през май
месец присъства и уредникът на едноименната къща-музей Стефан Игнатов, който бе силно
развълнуван от този наш артистичен опит. С негово специално разрешение ползваме и една от
най-известните картини на Янаки Манасиев „Портрет на момиче“ за плакат на представлението.“
Димитър Кабаков е драматург, режисьор, поет, актьор и автор на десетки пиеси. Той е носител на
множество престижни национални награди. Неговите пиеси и либрета са поставяни в цяла
България от режисьорите като проф. Здравко Митков, Възкресия Вихърова, Боряна Сечанова
(Балет „Арабеск“), Стилиян Петров и др. Роден в гр. Пловдив, неговият театрален живот започва
още в края на 80-те от най-ниското стъпало в театъра. Още като студент в СУ българска филология
работи като сценичен работник в столичен театър, откъдето започва и неговата любов към
театъра. Специализира режисура за драматичен театър в НАТФИЗ и реализира като режисьор и
продуцент множество театрални проекти. До 2022 г. е директор на театър „Любомир Кабакчиев“,
Казанлък. Същата година става директор на Държавен драматично-куклен театър „Иван Радоев“.
Режисьорът Надя Панчева, завършила режисура за драматичен театър в класа на проф. Пламен
Марков НАТФИЗ, е едно от младите попълнения на Плевенския театър и част от стратегията за
насърчаване на младите и дебютиращи театрални творци. След успешния ѝ спектакъл „Чудо“ от
Иван Радоев(2022) в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, „4+1“ е втората ѝ режисьорска
работа върху българска драматургия в театъра. Режисьор е на постановките "Олеанна" от Д.
Мамет - Театър "Любомир Кабакчиев", ";На чисто"от Н. Лабют - ОДТ - Димитровград
(коопродукция с I Am Studio), "Разбиване" от Н. Лабют - Spam Studios, "Невинно малко убийство",
от Ж. П. Мартинез - Театър "София", "Стъклената менажерия"; от Т. Уилямс в Музикално-
драматичния театър във Велико Търново, ";Дани и дълбокото синьо море"; от Дж. П. Шанли - I Am
Studio, ";Докато смъртта ме раздели"от Дъг Райт, Сцена Дерида. Носител е на наградата за най-
добър спектакъл и най-добър режисьор на фестивала"Отело", "Гостивар", Северна Македония за
"Разбиване" от Н. Лабют (продукция на Spam Studios).
Гергана ПИРОЗОВА - драматург на ДКТ "Иван Радоев"
ПРЕМИЕРА НА "ТАРТЮФ"
ЗРЕЛИЩЕН И ПРОВОКАТИВЕН „ТАРТЮФ“ С ПРЕМИЕРИ НА 14 И 20 ДЕКЕМВРИ
За първи път в новата история на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Плевен се
поставя емблематичната пиеса „Тартюф“ на Жан-Батист Поклен Молиер. С премиерните
дати на 14 и 20 декември новото заглавие на Плевенския театър ще заяви мощно и
зрелищно присъствието си на националната театрална карта. Зад мащабния проект стои
вече доказалият се в годините тандем на режисьора Крис Шарков и сценографа Никола
Тороманов – Фичо, подкрепени от авторската музика на композитора Асен Аврамов,
мултимедията на Петко Танчев и превода и сценичен вариант на Димитър Кабаков.
Кой е Тартюф?
Измамник ли е, познатият от учебниците лицемер чревоугодник, роден
преди 350 години, или наш съвременник? Наше отражение ли е, или е неизбежният
придружител на човека?
„Тартюф“ на Крис Шарков е една неочаквана и провокативна режисьорска версия на
пиесата, заради която някога Молиер е принуден три пъти да я пренапише, за да бъде
допусната на сцена. Под натиска на обиденото духовенство Молиер преобръща образа на
Тартюф от лъже-духовник, който ограбва благочестивото семейство на лековерния Оргон,
в светски сериен измамник, наказан магически на финала от ръката на Краля. Тези обрати
в генезиса на пиесата вероятно са и в основата на хилядите тълкувания и до днес на
„Тартюф“.
Разделете се с познатите клишета, те никого не изненадват!
Наричана „най-мрачната комедия“, за над три века художествен живот, „Тартюф“
винаги е била обект на стотици интерпретации. От комедия на нравите,
през политическата сатира и разтърсващата семейна драма, всяка епоха поставя
своите големи въпроси върху нея.
В режисьорския прочит на „Тартюф“ на Крис Шарков са втъкани фрагменти от Стария
Завет и „Теорема“ на Пиер Паоло Пазолини. Спектакълът започва с историята на Иона от
Стария Завет, който избягвайки от поръчението да проповядва, е погълнат от кит и живее в
него три дни и три нощи. И ето, че Иона/Тартюф е изхвърлен на брега и приет в дома на
Оргон.
Какво следва?
Мистериозен гост заживява в дома на заможно буржоазно семейство и скоро това
преобръща живота на всички обитатели на дома. Дали през влюбване, или чрез отричане -
всички те са обсебени от Тартюф. Но лицемер ли е Тартюф, познатият измамник ли е, или
е отражение на бесовете на обществото ни, заместило вярата с илюзии?
„Тартюф“ е текст, който сякаш е излязъл извън автора си – споделя режисьорът Крис
Шарков. Това не е просто моралите, фарс за измамник, а история за един човек, който идва
отникъде и отива наникъде. Не се занимаваме с Тартюф, какъвто познаваме, а с Тартюф от
когото имаме нужда, защото той е нашето огледало. Ние ще се вгледаме не в измамника
Тартюф, а в хората, които са измамени. Той ли ги променя, или те него?“
Тартюф пада като камък в блатото на потиснатите желания на семейство Оргон. Това
довежда до океан от страсти, съмнения и неочаквана жестокост. Единственият възможен
финал е жертвоприношението!
Тази разтърсваща версия на Крис Шарков сценично се реализира чрез зрелищната
визуална среда на сценографа Никола Тороманов – Фичо, която със своя творчески замах
ще изненада българската публика.
„Тартюф“ е петият театрален проект на тандема Крис Шарков и Никола Тороманов –
Фичо. През 2019 г. „Дивата патица“ от Х. Ибсен, Народен театър, получава награда ИКАР
за сценография и две номинация за най-добра режисура и за водеща женска роля (Ани
Пападопулу). През 2019 г. отново са заедно в спектакъла „Сцени от един семеен живот“ от
Ингмар Берман, Малък градски театър-София. През 2022 г. създават спектаклите „Лулу“ от
Франк Ведекинд – Театър „София“ и „Частици жена“ от Ката Вебер – Народен театър
„Иван Вазов“ с награда АСКЕЕР 2023 г. за най-добра поддържаща роля на Мария
Каварджикова и две номинации за най-добър спектакъл и най-добра режисура.
През 2023 г. спектакълът на режисьора Крис Шарков „Непоносимо дълги прегръдки“ от
Иван Вирипаев, „Топлоцентрала“,София, получава две номинации АСКЕЕР 2023 за най-
добър режисьор и за най-добра поддържаща роля (Мартин Димитров).
„Тартюф“ е вторият спектакъл на режисьора Крис Шарков на сцената на Драматично-
куклен театър „Иван Радоев“. През 2014г. поставя „Народен враг“ от Х. Ибсен. Завършил
през 2009 г. театрална режисура в класа на проф. Красимир Спасов, в годините Крис
Шарков е поставял както на независимата сцена, така и в държавните театри на Плевен,
Пловдив, Варна, Ловеч и др. Днес той е един от най-номинираните и награждавани
режисьори, доказал се като творец с оригиналния си и задълбочен почерк.
В ролята на Тартюф е Антъни Пенев. Участват: Адриан Филипов - Оргон; Боряна
Маноилова - гост - в ролята на Елмира; Валентин Василев - Валер; Делян Илиев - Клеант;
Мариан Дулчев - Дамис; Надя Дердерян - Дорина; Теона Димова - Мариана
Плакат – Николай Димитров.
Гергана ПИРОЗОВА - драматург на ДКТ "Иван Радоев"
14, 20 декември, 19 часа
ПРЕМИЕРА НА "ТАРТЮФ"
„ТАРТЮФ“ - НЕОЧАКВАН И ЗРЕЛИЩЕН
14 и 20 декември от 19 ч.
„Тартюф“ на Крис Шарков е една неочаквана и провокативна режисьорска версия на
емблематичната пиеса на Жан-Батист Поклен Молиер (1622 - 1673). Наричана „най-мрачната
комедия“, за над 350 г. художествен живот тя винаги е била обект на стотици интерпретации.
От комедия на нравите, през политическата сатира и разтърсващата семейна драма, всяка
епоха поставя своите големи въпроси върху нея чрез познатия ни сюжет:
„Мистериозен гост заживява в дома на заможно буржоазно семейство и скоро това
преобръща живота на всички обитатели на дома. Дали през влюбване, или чрез отричане -
всички те са обсебени от Тартюф. Но лицемер ли е Тартюф, познатият измамник ли е, или е
отражение на бесовете на обществото ни, заместило вярата с илюзии?“ споделя режисьорът
Крис Шарков
В режисьорския прочит на „Тартюф“ на Крис Шарков са втъкани фрагменти от Стария Завет и
„Теорема“ на Пиер Паоло Пазолини. Спектакълът започва с историята на Иона от Стария Завет,
който избягвайки от поръчението да проповядва, е погълнат от кит и живее в него три дни и
три нощи. И ето, че Иона/Тартюф е изхвърлен на брега и приет в дома на Оргон. Какво следва?
Тартюф пада като камък в блатото на потиснатите желания на семейство Оргон. Това довежда
до океан от страсти, съмнения и неочаквана жестокост. Единственият възможен финал е
жертвоприношението!
Тази разтърсваща версия на Крис Шарков сценично се реализира чрез зрелищната визуална
среда на сценографа Никола Тороманов - Фичо, авторската музика на композитора Асен
Аврамов; мултимедията на Петко Танчев; превода и сценичен вариант на Димитър Кабаков.
В ролята на Тартюф е Антъни Пенев. Участват: Адриан Филипов - Оргон; Боряна Маноилова -
гост - в ролята на Елмира; Валентин Василев - Валер; Делян Илиев - Клеант; Мариан Дулчев -
Дамис; Надя Дердерян - Дорина; Теона Димова - Мариана
Снимки от репетиции - Юлиян Рачков
ПРЕДСТОЯЩА ПРЕМИЕРА
Днес, 20 ноември, започнаха репетициите на маса на „Човекоядката“ от Иван Радоев
Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ посвещава този спектакъл на 30 годишнината от
смъртта на неподражаемия драматург и поет Иван Радоев.
Легендарната пиеса „Човекоядката“, превърнала се във вечна емблема на българския театър,
отново ще оживее на Плевенската сцена в края на януари 2024 г.
На първата репетиция на маса се събраха тринадесет щастливи „малки човечета“ да обвинят,
кой както може, за всичките си неволи държавата и не само, защото „Народът е нервен,
другари!“.
„Цялата история се развива в малката галактика на старчески дом… тук столовете са уморени,
масата е уморена. Телевизорът също е уморен и от две години не поддържа никакви връзки с
политическите коментатори“ - нима това не е достатъчно за една тотална и абсурдна комедия,
която ще ни погледне право в очите от сцената на Плевенския театър.
Режисьор - Орхан Таир; сценограф - Лариса Нагорска; музика - Асен Антонов
Участват: Бистра Окереке, Елица Анева, Генадий Николов, Дориана Гълъбова, Екатерина
Стоянова, Ирена Ненчева, Ленко Гурков, Мариян Стефанов, Нина Горановски, Орхан
Таир, Петьо Кръстев, Сергей Константинов
Специално за ролята на Човекоядката участва Бистра Окереке - първата професионална
актриса от африкански произход в България.
„Моята „Човекоядка“ няма нужда да бъде осъвременявана, умишлено да я модернизираме.
След почти 50 години тя отново е актуална, затова тя ще е във времето, в което е създадена. А
голямата тема, която мен вълнува, споделя режисьорът Орхан Таир, е, че както тогава, така и
днес, старите хората, по принуда на времето, в което живеем, остават сами, далеч от децата
си, от близките.“
Ако през последните 30 години тази сатирична комедия, втъкала трагическата история на
социалистическия човек, се възприемаше единствено като критика на тоталитаризма, то
спектакълът на Плевенския театър под режисурата на Орхан Таир има за цел да надскочи тези
рамки и да разкрие онази гениалност на текста на Иван Радоев, която го превърна в
универсален за българската ситуация.
Затова и в този наш изпълнен с комедийност и жизнеродостност спектакъл за едни познати
обитатели на старчески дом,
„когато миграцията върлуваше, а младите се разбягаха“,
„някъде накрай света, далеч от цивилизацията, автоматизацията, неврозата и модерната
стерилност“,
ще огледаме по неочакван начин темите, които неумолимо преследват нашето съвремие - за
човека и властта, за механизмите чрез които функционира едно общество, вечно придружено
от „журналисти, футболисти, оптимисти, кариеристи…“, и за онзи винаги вкопчен в живота
изоставен малък човек, който ще възкликне - „Смеейки се, старият човек се надсмива над
бъдещето си“. А можем ли да се надсмеем над смъртта? Можем, пише Иван Радоев, но не в
очите, защото тя е безогледна!“
Очаквайте в края на януари една ултимативна комедия, която ще ви гледа право в очите. В нея
участват тринадесет щастливи малки човечета, които ще обвинят за всичките си неволи
държавата и не само, защото „Народът е нервен, другари!“.
И ако не сте убедени във вечната актуалност на текста на Иван Радоев, ето ви прословутата
„реч“ на нямата Йота:
„Кариеристи! Под път и над път! Под бюро и зад бюро! Пълзят, пълзят охлювите и се изкачват
по държавните клони. А държавата им пише басни, за да ги превъзпитава. Те пълзят и се
подсмиват наум, а подире им мирише на гнусотия. Изкачи я охлювът на върха на клона,
разпери криле и се понесе над учреждението. А учреждението трепери като заек, наострил
уши и си гризе моркова. Не за живота си трепери, а за един морков… Крадат от тая държава!
Чия е тая държава?... Чия е тая държава?... Да не е на комшията?“
ПРЕМИЕРА
ХУДОЖНИКЪТ ЯНАКИ МАНАСИЕВ ВДЪХНОВИ ПЛЕВЕНСКИЯ ТЕАТЪР ЗА ПРЕМИЕРНИЯ
СПЕКТАКЪЛ „4 +1“
На 9 ноември в Галерия „Арт Център - Плевен“ ще се състои премиерата на театралната
импресия „4 + 1“ от Димитър Кабаков, режисьор Надя Панчева, сценограф и костюми - Ясмин
Манделли, Музика – Асен Аврамов, посветена на рождения ден на художника Янаки Манасиев - 7 ноември 1932 г. В
спектакъла участват актьорите Ирена Ненчева, Дориана Гълъбова, Маргарита Костова,
Мариета Калъпова, Сергей Константинов.
С тази премиера се поставя началото на най-новата инициатива на Плевенския театър –
„ТЕАТЪР В ГАЛЕРИЯ“- партньорство между представителните културни институции на град
Плевен – Галерия „Арт Център - Плевен“ и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“.
Пиесата „4 + 1“ е посветена на големия български художник Янаки Манасиев (1932 – 1978),
един от най-добрите и недооценени творци на миналия век. Наричан "българския Пикасо и
Матис";, той оставя след себе си вдъхновяващи изображения, като основна тема на
творчеството му е жената. Именно пространството на галерията и нейните експонати се
превръщат в естествен и живописен декор за срещата на четири героини, музи на Художника,
събрани да почетат паметта на твореца.
В тази необичайна театрална композиция между документалистика, изобразително изкуство,
поезия и художествена измислица се разгръщат съдбите на четирите жени – модели на
Художника, разказващи за срещите си с твореца и неговото изкуство, които преобръщат
представите им за смисъла на човешкия живот, битието на твореца и картината като отрязък от
вечността. Чрез техните различни гледни точки и житейски опит се разкрива съдбата на
художника Янаки Манасиев, поетично втъкан в пиесата чрез образа на Художника.
„4 + 1"; е необичайна пиеса. Идеята за създаването на спектакъла дойде през май 2023 г.
когато създадохме и показахме пърформанс в Художествената галерия „Илия Бешков“,
посветен на творчеството и живота на художника Янаки Манасиев, споделя авторът на пиесата
Димитър Кабаков. Реакцията на публиката ни даде кураж, да продължим и да създадем
цялостно представление, което да запази специфичната си театрална среда и да се реализира
в художествени галерии. На пърформанса през май месец присъства и уредникът на
едноименната къща-музей Стефан Игнатов, който бе силно развълнуван от този наш
артистичен опит. С негово специално разрешение ползваме и една от най-известните картини
на Янаки Манасиев „Портрет на момиче“ за плакат на представлението.“
Със спектакъла „4 + 1“ се поставя началото на един вълнуващ диалог между театъра и
изобразителното изкуство на терена на престижната Галерия „Арт Център - Плевен“ и нейното
пространство. Културният мост, изграден между държавния театър и галерията, има за цел да
обедини различните културни общности на град Плевен и да разшири перспективите на
театралния ландшафт.
Димитър Кабаков е драматург, режисьор, поет, актьор и автор на десетки пиеси. Той е носител
на множество престижни национални награди. Неговите пиеси и либрета са поставяни в цяла
България от режисьорите като проф. Здравко Митков, Възкресия Вихърова, Боряна Сечанова
(Балет „Арабеск“), Стилиян Петров и др. Роден в гр. Пловдив, неговият театрален живот.
ТРИУМФАЛЕН УСПЕХ
Триумфален успех за „Антигона“ на Александър Морфов на Международния фестивал „Стоби“
Плевенският театър обра три от най-престижните награди на фестивала във Велес – Гран При за спектакъла „Антигона“, награда за най-добра режисура на Александър Морфов и награда за най-добър актьор на Деян Донков в ролята на Креон.
Юбилейното 20-то издание на Международния фестивал на античната драма „Стоби“ – Велес
започна на 2 октомври и по настояване на организаторите се откри със спектакъла на
Плевенския драматично-куклен театър „Иван Радоев“ „Антигона“ с режисьор Александър
Морфов. „Публиката пощуря!“, „Ще разкъсат актьорите…“ са само част от коментарите на
гостите на фестивала след спектакъла. Българските актьори бяха буквално обсадени от
екзалтираната публика, а аплаузите продължиха повече от 15 минути, споделиха участници на
фестивала.
На 12 октомври журито на XX международен фестивал „Стоби“, в състав Йордан Витанов –
актьор, Любчо Георгиевски – режисьор и Катерина Момева - драматург единодушно реши
следните награди: Гран При за спектакъл за „Антигона“, продукция на Плевенския
драматично-куклен театър „Иван Радоев“, награда за най-добра режисура на Александър
Морфов и награда за най-добра мъжка роля на Деян Донков за ролята му на Креон.
След огромния успех на спектакъла „Антигона“ спонтанно възникна и решението между
Димитър Кабаков, директор на Плевенския театър и Сашо Димовски, директор на театъра в гр.
Велес за сътрудничество и реализация до 2026 г. на съвместен мащабен театрален проект
между българските и македонските екипи.
Международният фестивал на античната драма „Стоби“ се провежда ежегодно от 1992 г.
Античният град Стоби, близо до град Велес,е основан II век пр.н.е. и е превърнат в естествен
декор на този придобил вече голяма популярност театрален фестивал. Поради големия
интерес от 2001 г. фестивалът има статут на международен, като всеки спектакъл, оценяван от
международно жури, се посещава средно между 2000 и 3000 зрители.
Двадесетото юбилейно издание на фестивала за антична драма „Стоби“ с мотото „Нови
манифести“ бе фокусирано върху античната драма и нейните съвременни разкази. В
програмата на фестивала, която продължи до 12 октомври, участваха спектакли от България,
Сърбия, Турция, Казахстан, Гърция и Северна Македония.
Тазгодишният театрален празник IFAD „Стоби“ е с подкрепата на Българския културно-
информационен център-Скопие, Министерството на културата на Северна Македония и
Община Велес.
Българската „Антигона“ не спира своето пътешествие и още на 6 ноември ще закрие
Балканския театрален фестивал в Благоевград. На 16 декември отново гостува на сцената на
Народен театър „Иван Вазов“, а в началото на следващата година „Антигона“ ще стъпи и на
сцената на Пловдивския театър. Спектакълът е част от програмата на Плевенския драматично-куклен театър „Иван Радоев“ и очаква своята вярна публика, с която да споделят театралния
празник „Антигона“.
НОВИНА
Днес, 11 октомври, започнаха репетициите по емблематичната класическа комедия от Молиер
- „Тартюф“. Предстои едно вълнуващо творческо пътешествие, в което отново ще си зададем
въпросите – Кой е Тартюф? Той наш съвременник ли е, измамник ли е? Наше отражение ли е,
или е неизбежният придружител на човека?
В това театрално предизвикателство, водено от режисьорът Крис Шарков и с изключителната
визуална среда, създадена от Никола Тороманов-Фичо, участват актьорите Адриан Филипов,
Антъни Пенев, Боряна Маноилова – гост, Валентин Василев, Делян Илиев, Мариан Дулчев,
Надя Дердерян, Теона Димова.
Към редакцията на класическия текст са включени фрагменти от Стария завет и „Теорема“ от
Пиер Паоло Пазолини.
Превод и редакция на текста – Димитър Кабаков.
Сценограф – Никола Тороманов – Фичо
НАЙ-НЕОЧАКВАНИЯТ И ВЪЛНУВАЩ „ТАРТЮФ“ – декември, 2023 г.
ОБЯВА
С "Шарено петле" приключваме един вълнуващ сезон
Меморандум за сътрудничество подписаха театрите на Куманово, Северна Македония, и Плевен
Две награди „АСКЕЕР“ получи Плевенският театър за спектакъла „АНТИГОНА"
НАГРАДИТЕ ЗА XII издание на националния конкурс за българска драматургия на името на Иван Радоев
На 1 април 2023 година в зала "Пан Бурянин" се състоя обявяването на отличените произведения на националния конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев и връчването на наградите на победителите.
Това са:
1. Недялко Делчев, «Лунички» С голяма Награда за българска драматургия "Иван Радоев" 2023
2. Иван Димитров, «Как се сприятелих с един комар»
С поощрителна награда за българска драматургия "Иван Радоев" 2023 - млад драматург до 40 години
СЪОБЩЕНИЕ
Победителят от тазгодишното издание на "Национален конкурс за българска драматургия "Иван Радоев" Плевен" ще бъде обявен на 1 АПРИЛ в Драматично-куклен театър "Иван Радоев"-Плевен, където от 17:30 часа ще се състои официалната церемония по награждаването.
Журито в състав: Гергана Пирозова (председател) и членове: Стефан Иванов, Ованес Торосян и Денис Симеонов прегледаха 57 участващи в конкурса пиеси и единодушно реши да няма номинации в категория "Пиеси за куклен театър за деца".
От останалите 39 текста за драматичен театър, от които един за куклен театър за възрастни, комисията предлага следните номинации, представени по азбучен ред:
Иван Димитров "Как се сприятелих с един комар"
Недялко Делчев "Лунички"
Сиа Сиева "50 секунди"
Яна Добрева "Параклисът"
От 19:00 часа същата вечер на Голяма сцена "Александър Гюров" ги каним на спектакъла "Чудо" от Иван Радоев, с режисьор Надя Пенчева.
Отличените в 12-то издание на Националния конкурс за българска драматургия “Иван Радоев” ще бъдат обявени и наградени на 1 април
Ще бъдат връчени Голяма награда в размер на 2000 лева и две поощрения по 500 лева, едното от които е за куклена пиеса.
Конкурсът започна на 3 януари 2023 г. и в него се състезаваха текстове за драматичен и куклен театър, които не са поставяни до провеждането му и не са участвали в други конкурси за драматургия. Организатори на събитието са Министерството на културата, Община Плевен и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“.
В същия ден творческият екип на Театъра ще почете 96-тата годишнина от рождението на изявения български поет и драматург Иван Радоев с неговата пиеса “Чудо”.
В постановката участват Станка Калчева – гост, Ленко Гурков, Сергей Константинов, Георги Енчев и Петьо Кръстев. Режисьор е Надя Панчева, сценографията е на Ясмин Манделли, а композитор е Христо Намлиев.
ЧЕСТИТА НОМИНАЦИЯ ЗА НАГРАДИТЕ „ИКАР" НА СПЕКТАКЪЛА „АНТИГОНА“ В КАТЕГОРИЯТА МАЙСТОРСКО ТЕХНИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ!
ДВАНАДЕСЕТО ИЗДАНИЕ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА БЪЛГАРСКА ДРАМАТУРГИЯ „ИВАН РАДОЕВ” ПЛЕВЕН
Националният конкурс за българска драматургия „Иван Радоев” – Плевен се организира от
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
ОБЩИНА ПЛЕВЕН
ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” – ПЛЕВЕН
Дванадесето издание на конкурса започва да тече от 03.01.2023 година.
Конкурсът е явен и в него се състезават текстове за драматичен и куклен театър, които не са поставяни до провеждането му и не са участвали в други конкурси за драматургия.
Текстовете да се изпращат на e-mail: info@ theatre-pleven.bg
Краен срок за изпращане: 28 февруари 2023 г.
Голямата награда в размер на 2000 лева и две поощрения по 500 лева /едното от които за куклена пиеса/ ще бъдат връчени на 1 април 2023 г. в Драматично-куклен театър „Иван Радоев” – Плевен
Справки на тел. 064/ 822 087, 088/ 789 36 18
"Чудото на Свети Георги" с награда за режисура на "AMBIJENTALNI POZORIŠNI FESTIVAL"
_
7 септември
Журито на фестивала "Нова крепост" в Чортановци, Сърбия присъди "Награда за режисура" на Никола Завишич за спектакъла на Драматично-куклен театър "Иван Радоев", Плевен, Народен театър - Ниш, Сърбия и Класически театър "Йоан Славичи" - Арад, Румъния ЧУДОТО НА СВЕТИ ГЕОРГИ!
"Чудото на Свети Георги" в деветото издание на "AMBIJENTALNI POZORIŠNI FESTIVAL"
3 септември
.
Успех, колеги!
Премиера в Куклен театър Стара Загора от 19:30 ч.
Фестивала в Битоля се провежда за осми път. Тази година ще участват трупи от Полша, Сев. Македония, Албания, Черна гора, Италия, а днес на четвъртия ден от началото му (30 юни), България ще бъде представена от плевенския театър с пиесата на режисьора Ованес Торосян "Хамлет".
Участват: Антъни Пенев, Любо Нейков, Генадий Николов, Ива Николова, Адриан Филипов, Асен Данков, Васил Витанов, Ленко Гурков, Сергей Константинов, Ованес Торосян, Георги Ангелов, Валентин Василев, Мариян Стефанов, Михаил Михайлов, Иван-Александър Дойчев, Мария Йорданова, Милена Ерменкова, Мариета Калъпова, Петьо Кръстев, Георги Енчев, Александър Кънев. На добър час!
Има герои, чрез които опознаваме света.
Има герои, чрез които опознаваме хората.
Има герои, чрез които опознаваме мъдростта.
Има и герои, чрез които откриваме Себе си. Хамлет е един от тях.
В тази постановка: по-скандален, по-младежки бунтовен, по-ужасяващо откровен! Първото премиерно представление се състоя на 8 декември в зала "Александър Гюров" на ДКТ "Иван Радоев", очарова публиката, най-вече младата публика, която бурно и емоционално изрази симпатиите си към своя безсмъртен връстник - Хамлет.
Второто премиерно представление ще е на същата сцена на 29 декември.
На добър час!